ВИКЪТ НА БОГ - ЕРЕМИЯ

„Праведен си, Господи, когато се съдя с Тебе, но пак нека разисквам с Тебе за присъдите Ти: защо успява пътя на нечестивите? Защо са охолни всички, които постъпват коварно? Насадил си ги и те даже се вкорениха, растат, даже и плод принасят. Ти си близо в устата им, а далеч от сърцата им. Но Ти, Господи, ме познаваш, виждаш ме и изпитваш, какво е сърцето ми спрямо Тебе...”/Еремия12:1-3/. Преди два дни трябваше да посетя група християни, с които не се бях срещала дълго време. Час преди това започнах да мисля за Еремия. Не исках да мисля за него, но думите идваха отново и отново. Не бях чела пророк Еремия дълго. Знаех доста за него, но за да четеш Еремия, трябва да имаш специално време и специална настройка. Дълго време не разбирах книгата. Задавах си много въпроси, на които не намирах обяснение. Питах се, защо изобщо Еремия пророкува на Юда /Южното царство/, като те не искат да го чуят? Защо изобщо Бог го изпраща при народа, като така или иначе Той му казва, че Вавилон ще завладее Юда и те ще бъдат в робство? Този човек, който е бил изключително състрадателен и много чувствителен е трябвало да прогласи едно смело послание. В книгата са записани неговите мъчителни изживявания, които издържал, когато бил подиграван, презиран, бит, измъчван с глад, осмиван и заплашван не само от народа, но дори от своите близки /11:18-23, 12:6, 18:11-18, 26:1-15/.
Животът на Еремия като пророк представлявал един бурен и тъжен ден. Въпреки че се обезсърчавал и често бил готов да се откаже от битката, огънят на Божия Дух, горящ в костите му го пазел верен на Бог/20:9/. Нека кажа малко повече за времето, в което е живял Еремия. Преди пророк Еремия, чрез Исая Бог казва всичко, което би могло да предпази народа Му от разруха. Евреите не се вслушват в тези думи и след смъртта на Исая идолопоклонството и езическите мерзости процъфтяват в Юдея. Манасия – един от най-неправедните юдейски царе построява жертвеник на Ваал в Господния дом, оскверняването на Храма е един от най-тежките грехове. В продължение на доста години богохулството е ежедневие за цар, свещеник и народ. Така съдбата на Юдея е била определена. Робство. Бог изпраща Еремия като Свой говорител сред тази морална бъркотия.
Представете си Еремия е пророкувал в продължение на около 50 години. Не е разбиран от никого, целият народ, роднини и приятели го изостват. Един, единствен приятел остава с него до край. Трябвало е ден след ден, година след година да пророкува Божиите думи, които народа отхвърля, а пророчеството, че Вавилон ще превземе Юда е прието за шега докато не се изпълнява. Не мога да си представя страданието, което е трябвало да преживее този смирен Божии човек и дори до неговата смърт, той не вижда промяна в хората, на които посвещава живота си.
В това усилно време, в което живее Еремия, като по това време във Вавилон живеят много пленени израиляни, Бог казва: „Защото Аз зная мислите, които мисля за вас – мисли за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда. Тогава ще извикате към Мене и ще отидете и ще Ми се помолите и Аз ще ви послушам. И ще ме потърсите и ще Ме намерите, като Ме потърсите с цялото си сърце” /29:11-13/.
Започнах да разбирам, че сходствата между времето, в което живее Еремия и нашето съвремие едва ли биха могли да бъдат по-големи. Както в дните на Еремия и днес света е потънал в грях; лицемерието, безверието и пошлостта изобилстват. Във всяко време, независимо от непокорността на хората, трябва да има Еремиевци, които да свидетелстват за истината и светлината. Това е и ролята на Цървата. Трябва ли солта да обезсолее, или мрака да погълне светлината? Не! В тези бурни дни, в които живеем Бог ни казва: „Аз зная мислите, които мисля за вас – мисли за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда!” Въпреки че ми беше тежко, за сетен път ми се случва, когато споделям пасаж от Библията, желаейки Словото да насърчи някой друг, То да се отнася за мен. Изведнъж разбрах, че мислите, които мислех за зло и страх за сина ми се бяха обърнали в живот и сила. Вярвах, че ще бъде добре и ще има Небесна закрила. Мирът изобилстваше!
Винаги Божиите вестители са били едно самотно малцинство, но ние сме силни, поради силата и власта, която Исус даде на своята Църква. Защо Бог изпраща Еремия да прогласи Своето Слово? Тези действия говорят много повече за Бог, отколкото за Еремия! БОГ НЯМА ДА ИЗОСТАВИ ХОРАТА, КОИТО ОБИЧА, ДОКАТО НЕ НАПРАВИ ВСИЧКО ВЪЗМОЖНО, ЗА ДА ГИ ОБЪРНЕ КЪМ СЕБЕ СИ! Нека това е и посланието днес – Да не се отказваме да покажем Бог реален за обществото ни, защото Бог обича човека. Докато има и най-малката надежда да бъде чут, Той ще вика към тях.

БОГ ДА ПАЗИ ДЕЦАТА НИ!

АГРЕСИЯ – ПОД ПЪТ И НАД ПЪТ.
Съчувствам и изпитвам болка при всяка новина за агресия на млади хора, особено когато историята е с трагичен край за някое семейство. Съвсем различно е, когато изпитах АГРЕСИЯТА в собственото си семейство.
Малкият ми син – добро и кротко момче, не съм чувала да удари някой или да участва в побой. Всеки ден му е точно разпределен по часове и е особено стриктен към тренировките си. Миналата седмица получи приз за най-добър играч, вкарал най-много голове и беше особено щастлив. Всички бяхме щастливи! Вчера, както всеки ден, тръгва за тренировка и на пряката точно пред стадиона на ЦСКА, го срещат три момчета, по думите му фенове на ЛЕВСКИ и го пребиват от бой. Най-вероятно е отвърнал на ударите, а аз за първи път бях благодарна за мускулната маса, която натрупа през последната година тренировки. Благодарна съм, че е сравнително добре детето, но заканите, които са избълвали момчетата не ми дават мира.
Иска ми се да му кажа нещо, с което да го насърча или поуча, като например, как злото се побеждава с добро, но думите ми засядат неуверено и замълчавам.
Как да учим децата си?
Какъв съвет да им дадем? Да се оставят да бъдат бити или по-лошо убити?
Как да ги предпазим?
Не бих могла да бъда с него навсякъде и знам, че отново упованието ми ще бъде в моя Бог, Който ще го пази, но страха от тези неконтрулируеми хора, които нямат морал и чувство за съхранение на живота присъства.
Молим се за страната ни, молим се за промяна в поведението на хората, но злото е особено силно в тези последни дни. АГРЕСИЯТА се е загнездила в сърцата на хората.
БОГ ДА ПАЗИ ДЕЦАТА НИ!

ГОВОРИ ЛИ БОГ ДНЕС?

Говори ли Бог и днес? Въпрос, който вълнува мислите на много хора. Давам си сметка, че това няма да е някакъв научен труд или пълно изследване на този въпрос. Чуването на Божия глас е тема, за която са написани доста неща и въпреки че не ми остава време да разгледам въпроса в детайли, мисля да нахвърлям някои неща, върху които мислих напоследък.
Няма как да не започна с тава, че Бог говори основно, чрез Неговото Слово – Библията. Планът за написването на Писанията произлиза от Бога /2Тим. 3:16, 1Петр.1:21/. Така че поради самия си произход Библията е една свръхестествена книга. Тя е откровението на Бога, записано чрез боговдъхновени хора. През етапите на предаване, канонизиране и превеждане, Бог запазва Словото Си така, че днес, когато държим Библиите в ръцете си да бъдем напълно уверени в нейната истинност.
Откровението е послание на истината от Бог към човека, без което човека не може да познае Бога. В началото Бог говори лично с човека или чрез природата, но Бог е искал да се открие чрез едно неизменно писание, така че то да бъде ясен и установен запис за всички бъдещи поколения. Ето защо Бог възлага на избрани мъже да пишат върху различни предмети.
1Тим.3:16, 1Петр.1:21 ни уверяват, че когато библейските автори пишели, думите им изразявали не собствените им мисли, но съвършено и непогрешимо истините, които Бог искал да предаде на човечеството. В оргиналните ръкописи всички думи били безпогрешни по отношение на истината и окончателни относно авторитета. Трябва да знаем разбира се, че Бог не е диктувал дума по дума на хората, а ги е вдъхновил с мисли като е използвал идентичността на всеки човек т.е нямаме „механично писане” на безволеви същества, но хора, които на достъпен език са предали това, което Бог им е наредил. За съжаление на някои, които мислят, че е достатъчно да се молят и ще бъдат водени от Бог, трябва да кажа, че запознаването с Писанието е задължително. Не искам да влизам в подробности, но сме се нагледали на фанатизици, които чуват гласове, които се покоряват на духове без да помислят дори и изпълняват някакви указания, които меко казано са странни. Бибилията пише: „Духовете на пророците се покоряват на самите пророци.” Така, че основното нещо е : „ЧЕТИ БИБЛИЯТА СИ” – това е най-сигурния начин, че ще чуеш гласа на Бог. И въпреки, че това е основният начин, Бог използва и други средства. В Книгата Йов Елиу казва, че Бог говори „веднъж и дваж/Йов 33:14/ само, но човек не внимава.” Бог ни говори по начин, който ние може да разберем. Неговите изразни средства са универсални. Използва нашите очи, уши и сетива. Говори ни посредством символи, сънища, видения, чрез послание, което ни е докоснало дълбоко. Не смятам, че ще впечатлим Бог като стоим по цял ден на колене, като роним сълзи и се смятаме за прекалено святи. Достатъчно е да обичаме Исус, да Му бъдем посветени и да търсим близко взаимоотношение с Него. Няколко примери за които се сещам. Илия търсеше Бог, ето как Го срещна: „Господ мина и голям силен вятър цепеше бърдата и сломяваше скалите пред Господа, но Господ не бе във вятъра, а след вятъра земетръс, но Господ не бе в земетръса – огън, но Бог не беше в огъня, а след огъня, кротък и тих, тънък глас”. Еремия сравнява гласа на Бог с чук, който разбива скала / Ерем.23:29/. Бог използва сън за да предупреди Мария и Йосиф да спасят бебето Исус в Египет /Матей 2:13/. Преди идването на Исус Бог е говорил на хората предимно чрез пророците. След изливането на Святия Дух /третото лице на Бог/, Бог говори чрез Духа Си.
Кой е най-големия проблем за нас? Ние сме погълнати от информацията, която ни залива непрестанно. Телевизията и вестниците ни показват всяко събитие на готово. Отвсякъде ни бомбандират с думите - купи си това, или онова, учат ни как да живеем по определен начин. Изобщо не ни се налага да мислим задълбочено. Илюстрации, компютърни графики улесняват за нас приемането на повърхностна информация. Искаме просто да спрем и когато имаме нужда да попитаме: „Да се омъжа ли за Него/нея?, „Да приема ли тази работа?” и очакваме просто отговор „Да” или „Не”. Не зная дали Бог ни улеснява до толкова, но ни е дал здрав разум и очаква да го употребяваме. Въпреки че Той е суверен, всемогъщ, всевластен, всезнаещ, любящ, състрадателен и загрижен за нас, желае и задълбочаващи взаимоотношения или по-задълбочено изучаване.
Библията казва, че децата на Бог, чуват и познават гласа на Своя Баща. Като деца ние трябва да се научим да разпознаваме гласа на нашия Баща. За това е необходимо време, постоянство и покорство. Ако Бог отговори на нашата молитва, макар и не по начина по който сме очаквали дали сме готови да се покорим и дали сме благодарни за Неговия глас или вечно сме недоволни и мрънкащи. Нека не очакваме, че Бог ще ходи по нас и ще ни преследва. Ние сме тези, които трябва да Му покажем почит и послушание, все пак Той не е приятелчето, а Царя на Царете и Господаря на Господарите. Трябва да се научим на подобаващо отношение към Създателя ни. Нека не омаловажаваме Думите Му и да не очакваме, че всеки ден ще ни говори разни неща за разнообразие. Той говори, защото очаква да се покорим. Не знам дали ще е навреме и място, но се сещам и за определен „вид” хора, които ги мързи да направят каквото и да било и най-лесното нещо, което се сещат да направят е да отидат до дома на някой, който ще им помогне в чуването на Божият глас. Така „пророка” от който се очаква да знае всичко, най-често се превръща във „врачка” и всички са доволни, но по-добре е да не се впускам в тази посока. Църквата е мястото, където може да чуеш Божия глас, защото проповедникът обяснява Божието Слово. Необходимо е човек да принадлежи към група вярващи, които се покланят на Бог, където всички сърца са обединени в едно и са насочени към Бог в благодарност и молитва. Освен това всеки се нуждае от мъдър, зрял, вярващ приятел. Когато разговаряме понякога можем да разберем дали Бог действително иска да извършим нещо. Не трябва да сме самонадеяни, но да сме склонни да приемем съвет от приятел.
Спомням си времето, когато децата бяха малки, говоря, говоря, но те така задълбочени в игра, просто не чуват дори гласа ми. Сигурна съм, че и Бог се чувства така. Толкова сме погълнати от собствените си занимания, че изобщо не чуваме гласа Му. „Млъкнете и знайте, че аз съм Бог”/Псалм 46:10/. Тишината заема своето място тогава, когато всички думи са излишни. Нека накратко разкажа една история. Първата кола, която имах беше стара лада, която много обичах. Купих я, веднага я пребоядисах и още първия ден, в който я взех, реших да кача десетина деца от квартала и да отидем на пикник. Децата много ме обичаха, най-вероятно защото чувстваха и моята любов и така взехме федербали и топки и тръгнахме. Как се побраха в колата толкова деца – не знам. Паля колата, но тя не иска да запали – просто нямаше акумулатор. Както и да е, запалих и казах на децата да слязат и да ме чакат докато направя няколко кръга за да се зареди акумулатора. На втората обиколка така бях засилила, че просто стълба беше мой. Това, което си спомням след това, е благодарността ми към Бог, че децата не бяха в колата. Това време, в което бях на легло беше добро време за мен. Нищо нямаше значение освен взаимоотношенията ми с Бог. Научих повече от когато и да било. /Разбира се веднага след като станах, взех колата на приятел и потеглих отново :) . / Не винаги разбира се, трябва да пострадаме за да се научим на нещо, но ние сме толкова непокорни, че Бог трудно се справя с нас и понеже ни обича допуска такива ситуации.
Бог ни говори чрез Библията като ни наставлява, насърчава, утешава, напътства. Използва сънища и видения, говори ни и в нашите болки и страдания, както и в радостите и празниците ни. Гласът Му може да е мек, а думите лични, отнасящи се за конкретна ситуация, но ние просто да не искаме да чуем това, което Той ни казва. Добре е да изпитваме себе си и да търсим скритите мотиви, които дори никой да не вижда и знае, ние знаем много добре. Честността е добро качество, но и задължително, защото може всички да излъжем, но Бог не можем. Много е лесно да убедим себе си, че Божията воля за нас е онова, което ние желаем. И вместо да се покорим, ние решаваме да постъпим както сме решили или по-лошо казваме, че Бог не ни отговаря.
За някой може да е разочарование да разбере, че няма първа и втора точка, която трябва да изпълним за да започне Бог да ни говори. Няма правило или бутон, който като натиснем нещо ще се случи. Винаги, когато има взаимоотношения страните са две и са индивидуални. Ако едно нещо за мен е важно, за друг може и да не е от значение. Затова вместо да четем хиляди книги с невероятни свидетелства, по-добре е сами да наклоним вниманието си към Бог, нашия Баща. Може много да се насърчиш от свидетелството на някой, но ако самия ти нямаш свидетелство, много няма да те ползва чуждия пример. Когато Бог говори лично на човек е невероятно преживяване. Думите отекват в цялото същество и е добре да се вслушаме в тях, защото те винаги са за наше добро. „Твоето Слово е светилник на нозете ми и виделина на пътеките ми /119:105/”. Нашият небесен Баща е съвършен и желае близко взаимоотношение с нас. „Той ти е показал, човече, какво е доброто и какво иска Господ от теб, не е ли да вършиш праведното, да обичаш милост и да ходиш смирено със своя Бог /Михей 6:8/”
Вероятно чуваме гласа на Бог по-често от колкото си мислим. Той може да ни предизвиква по различни начини, докато съзреем и развием духовното си виждане и разбиране за неговата Личност.

ТОЙ ВЪЗКРЪСНА!

Когато Христос възкръсна, Той изведе от гроба цяло множество пленници. Земетресението, което стана при Неговата смърт, отвори техните гробове и когато Той възкръсна, възкръснаха и те заедно с Него. Това
бяха хора, които са били Божии съработници и които с цената на собствения си живот са свидетелствали за истината. Сега те трябваше да свидетелстват за Този, Който ги бе възкресил от мъртвите.
През времето на Своята служба Исус бе възкресявал мъртви. Той бе възкресил сина на вдовицата от Наин, дъщерята на началника и Лазар. Но те не бяха дарени с безсмъртие. Макар и възкресени, все още подлежаха на смърт. А тези, които излязоха от гроба при възкресението на Христос, бяха възкресени за вечен живот. Те се възнесоха заедно с Него като трофей на Неговата победа над смъртта и гроба. „Те - каза Христос - не са повече пленници на Сатана; Аз ги изкупих. Аз ги изведох от гроба като първи плодове на Моята власт, за да бъдат заедно с Мене, където съм и
Аз, и никога повече да не видят смърт, нито да изпитат някога скръб.”
Тези възкръснали влязоха в града и се явиха на много хора, като заявиха: „Христос е възкръснал от мъртвите и ние сме възкресени заедно с Него.” Така се обезсмърти свещената истина за възкресението.
Възкръсналите светии свидетелстваха за истинността на думите: „Твоите умрели ще оживеят, моите мъртви тела ще възкръснат!” Тяхното възкресение бе илюстрация за изпълнението на следното пророчество: „Събудете се и запейте радостно вие, които обитавате в пръстта; защото росата ти е като росата на тревите и земята ще предаде мъртвите си” ( Исая 26:19).
За вярващия Христос е Възкресението и Животът. В нашия Спасител бе възстановен животът, който бе изгубен чрез греха, защото Той притежава живот в Себе Си, за да оживява всеки, който пожелае. Той е овластен да дава безсмъртие. Животът, който Той отдаде като човек, го получава отново и го дава на човечеството. „Аз дойдох - казва, - за да имат живот и да го имат преизобилно.” „Който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века, но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.” „Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот и Аз ще го възкреся в последния ден” (10:10 4:14 6:54 Йоан 10:10, 4:14, 6:54).
Вярващият отдава малко значение на смъртта. Христос говори за нея, като че тя е само кратък момент. „Ако някой опази Моето учение, няма да види смърт до века” , „няма да вкуси смърт до века” .
Животът е скрит с Христос в Бога и „когато Христос, нашият живот, се яви, тогава и вие ще се явите с Него в слава” (8:51,52 Кол.; 3:4 Йоан 8:51,52; Кол. 3:4).
Гласът, който извика от кръста „Свърши се!” , бе чут от мъртвите. Той проникна през стените на гробовете и призова спящите да станат. Така ще бъде и когато гласът на Христос се чуе от небето. Този глас ще проникне в гробовете и ще ги отвори, и мъртвите в Христос ще възкръснат. При възкресението на Спасителя се отвориха само няколко гроба, но при второто Му идване всички скъпи умрели ще чуят гласа Му и ще възкръснат
за славен, безсмъртен живот. Същата сила, която възкреси Христос от мъртвите, ще възкреси и Неговата църква и ще я прослави заедно с Него над всички началства, над всички власти, над всяко име не само в този свят, но и в бъдния.

СПОДЕЛЕНО

Болна съм! Никога не съм взимала болнични и сега също не исках да взимам, но лекарката така ми се скара, че реших да я послушам. Предписа ми инжекции. Искам-не искам, трябваше да ги взема. След два дни в къщи, разбрах, че ще е най-добре да се възползвам от хубавото време и да попътувам. Речено-сторено! Станах на сутринта, сложих няколко дрешки в сака, разбира се компютъра, камерата и телефоните, запалих колата и потеглих. Знаех, че трябва сама да си слагам инжекците, но това беше просто предизвикателство. Кога щях да преживея такава емоция – никога. Денят беше страхотен. Въпреки че обичам високите скорости, карах бавно. Просто за никъде не бързах. Бях почивка. Трябваше да си го повтарям многократно, защото просто не можех да повярвам. От сутрин до вечер в офиса. Така съм свикнала с динамиката на работното ми място, че беше трудно да си избия от главата, че не съм на работа. Много ми се искаше да се насладя на свободата, почивката и тишината. Пътувах към Троянския балкан. Копнеех да видя родните места, красивата природа и хората, които обичам. Целият ден мина спокойно, почивахме и снимах, докато не ми омръзна. На следващия ден реших да отидем с майка до китното селце, в което беше отраснала. Цяла година не сме ходили там и всичко ми се струваше различно. Въпреки кризата много хора строяха вили и променяха облика на иначе полу-празното село. Брат и ни посрещна топло. Оставих ги да си поприказват, а аз поех по познатите пътеки с камера в ръка. Нямаше хора, спокойствие,тишина, чуваш само птиците и собстените си стъпки. Колкото повече ходиш в тази дивна природа, толкова повече не ти се връща към реалния живот. В мен звучи гласа на Бог толкова реално, че ако се пресегна ще Го докосна. Не ми се вярва, че толкова много хора не вярват, че Христос е жив. Не ми се вярва, че не чуват Неговия топъл глас. Не ми се вярва... но хората просто не Го търсят, както по Негово време всъщност...
Върнах се обратно,въпреки че нямах особено желание. Не знаех, че ме чака изненада. Всичко изглеждаше спокойно, но някак усещах, че нещо не е наред. Братът на майка ми не ме поглеждаше в очите, ръцете му трепереха някак странно, дори и двете му патерици не го държаха за да може да се придвижва. Скоро разбрах защо беше всичко това. Разказваше как е прехвърлил цялата собственост на свое име. В началото не разбирах, но изведнъж започнах да осъзнавам. Този човечец беше намерил свидетели и беше прехвърлил къщата и цялата земя на свое име. Не знаеше как ще реагирам. Не се поколебах. Сложих ръка на рамото му и започнах да му споделям вярата си. Той пък ми говореше, как не пропускал да отиде в църквата по празник. Аз продължавах да говоря за вярата в Христос, той продължаваше да споделя как изгонили попа и сега имало нов, защото те – вярващите от селото го изискали. Започнах да разбирам, че говорим на различни езици. Моите бисери, които имаха толкова голяма стойност, просто за него нямаха цена. Замълчах. Знаех, че Бог не е допуснал заради мен тази ситуация, защото през тези 15 години минах доста гонения и сърцето ми беше доста далеч от това. Не смеех да погледна майка ми. Ако това се беше случило преди година, щеше да я съсипе. Много обичаше това място и за нея това щеше да бъде края. Нямаше защо да оставаме, тръгнахме бързо. В колата майка ми прошепна: „Още преди година аз казах, да бъде Божията воля и предадох всичко в ръката на Бог”. О, как се зарадва сърцето ми. Ние имаме вяра, готови сме да поучаваме, искаме да ни харесват, но ако близките ни не се спасят и не почувстват освобождение и победа в живота си – какво правим? Когато преди години изучавахме Евреи с Рик Хауърд, пасажа в 9гл. така оживя в мен и знаех, че моето наследство е в Христос. Той беше умрял за да подпечата със смърта си моето наследство. О, каква радост беше за мен, когато го осъзнах./Прочети 9 глава на Евреи/. Но майка ми не знаеше почти нищо. Въпреки това видях победата, в която Бог я беше поставил. Ако не бяхме преживяли тези мигове, нямаше да знаем какво има в сърцата ни. Бог знае всичко, но често допуска неочаквани ситуации за да видим как ще реагираме, какво ще кажем, какъв пример ще дадем. Много хора биха ме обвинили в примирение, което не е смирение. Зная правата си. Въпреки това, когато имам избор, винаги си задавам въпроса: Какво ще допринесе в сърцето ми? А в сърцето на човека срещу мен? За себе си ли живея? Не! Христос казва: „Всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, същото и вие правете на тях, защото това е СЪЩИНАТА на закона и пророците”/Мат.7:12/. Аз направих избор преди доста години! Имах пример. Нищо земно не ми е чуждо. Живяла съм светски живот, пътувах, исках винаги да се случва това, което на мен ми беше угодно. До момента, в който осъзнах, че Христос можеше също да живее за Себе Си. Въпреки че е Бог, Той остави всичко, живя като човек, умря за да подпечата със смърта си моето наследство и възкръсна за да мога и аз да имам вечен живот.
Докато карах колата, си спомних и за този човек, който дойде при Христос и Му каза: Учителю, какво добро да сторя за да имам вечен живот? А Исус му казва да спазва заповедите и когато научава, че всичко това е спазвал от младостта си му казва: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и дай на сиромасите и ще имаш съкровище на небесата и така ела та Ме следвай”/Мат.19:16-22/. Но младежа си тръгна наскърбен, понеже сърцето му беше в имота...
Преди седмица споделях, колко е важно да не си събираме съкровища на земята, където молец и ръжда ги изяждат, но да си събираме съкровища на небето, където кръдци не подкопават, нито крадат, защото където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти/Мат.6:19-21/. Не съм предполагала, че толкова скоро ще бъдем изпитани в това, но о, небесна радост, знам къде е съкровището ми и знам къде е сърцето ми...
Стигнахме до Троянския манастир. Снимах. Говорих с един свещеник и когато се запозная с човек, готов да разговаря на духовна тема, съм особено щастлива и някак се осмисля пътуването ми. Нищо не беше в състояние да помрачи хубавите дни. Въпреки че района е труден /който работи в този район знае за какво говоря/ не се отказвам и няма да се откажа. До следващия път...

ВЪЗКРЪСНА ЛИ НАИСТИНА ХРИСТОС ?

Живеем във време в което всяко нещо в живота ни е подложено на съмнение или критика. Твърдението че Исус е Бог е било подложено на критика през различни периоди от историята и от групи хора, които тълкуват по различен начин Библейските писания. Въпреки това дори и в непряка формулировка „Аз Съм Бог” Исус Христос многократно в Новия завет е показвал, че държи равенство с Бога. Преписват Му се качества, които могат да бъдат истинни само за Бог: Независимо съществуващ /Йоан 1:4/, въздесъщ /Матея 28:20, 18:20/, всезнаещ / Йоан 4:16, 6:64/, всемогъщ /Откровение 1:8, Лука 4:39/, вечно жив / 1Йоан 5:11-12, 20/. Исус получава почит и поклонение, които само Бог може да получи /Мат.4:10/, поклон /Мат.14:33, 28:9/, дори Той самият изисква почит / Йоан 5:25, Евр.1:6, Откр.5:8-14/.
Въпреки че на много места в Библията виждаме Исус като Бог, много хора, които наричат себе си християни, като под това название приемаме хора последователи на Христос, смятат че Той е един надарен, свят и почтен човек, който е достоен за подражание, но не е равен с Бог.
Бих искала да докажа, че да предскажеш и осъществиш възкресение не е просто дело на един добър и свят човек, но е единствено възможно ако имаш власт, сила и Господство, каквато би могъл да има само Един Бог.
Божествеността на Христос е разисквана векове наред. Всеки, който признава Боговдъхновеността на Стария и Навия завет ясно ще разпознае, че не само хората, апостолите, но и самия Исус определя Себе Си като равен с Бога. Едно от най-силните доказателства е предсказването и осъществяването на Собственото Му възкресение.
То се споменава повече от сто пъти в Новия завет и почти всяка книга се позовава на него. Това е същността на християнството – Христос живя, умря и на третия ден възкръсна от гроба. Без възкресние няма и евангелие. Както казва и апостол Павел: ”Ако пък Христос не е възкръснал, суетна е вашата вяра „/ ІКор.15:17/. Това е и уникалното на християнската вяра – за разлика от всички други религии тя започва и се гради на възкресение, ТЕЛЕСНО възкресение.
Възкресението не означава безсмъртие на душата, както смята гръцката философия, че тялото е затвор на душата и щом то умре, тя се освобождава от оковите и отива към небето.[1] Нито е прераждане както други религии като хиндуизма и будизма твърдят. Римл.6:9 твърди „ знаейки че Христос, като беше възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него.” Явно за учениците и изобщо за еврейте по онова време възкресението означава не само връщане към живота, а телесно възкресение. То не е просто съживление. След възкресението Исус не е просто съживен човек, по начина по който вече се е случвало в Новия завет, но Павел твърди че е Той е имал духовно тяло / ІКор.15:44/, което не се подчинява на законите. Както се явява на учениците в стаята така и изчезва от нея, но въпреки това Той не е някакъв дух, който преминава от едно място на друго. Исус каза: „ Докоснете Ме”, показва раните на ръцете Си и уверява свойте ученици в реалността Си. Показва Божият план за човечеството / Лука 24:39, Мат.28:9/.
Много интересен е факта, че пишейки евангелията, всеки от апостолите показва, че Христос безпогрешно и недвусмислено предсказа Собственото Си възкресение. Матей 16:21 казва:„ Оттогава Исус започна да известява на учениците Си, че трябва да пострада... и да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен”. Марк и Лука твърдят същото, а ап.Йоан казва: „... разрушете тоя храм и за три дни ще го издигна...”, като говореше за храма на тялото Си. Независимо, че Христос предсказа това, което се случи апостолите не го разбаха докато самото възкресение не беше факт. „ Защото още не бяха разбали Писанието, че Той трябваше да възкръсне от мъртвите” /Йоан 2:19-20/.
Исус не само предсказа възкреснието Си, но и подчертава, че то ще бъде „знамение” в подкрепа на твърдението Му, че е Месия / Мат.12гл., Йоан 2 гл./. Някои смятат че главният новозаветен фактор е самата вяра на апостолите във възкресението, въпреки, че по-горе видяхме, че самите апостоли не са осъзнали факта на възкресението докато то не се случва. Но критиците смятат, че в основата на тази вяра е възможно изобщо да не съществува възкресение. Самото разграничение на факт и смисъл принадлежи на философията на Кант/1724-1804/, но подобно разграничение е неподходящо в случая с вярата във възкресението. Обстоятелствата при които Исус бе умрял правят такова тълкувание спекулативно. Все пак има три особено силни свидетелства – гроба е празен, Исус бе видян жив и апостолите са напълно преобразени[2], които ще разгледаме в следващите редове.
Да кажа няколко думи за кръсната смърт. Тя се е утвърдила като една от най-безмилостните и жестоки методи на изтезание в света. Разпъването е било толкова отвратително и позорно, че римляните обикновено не го прилагали на свои съотечественици, а го пазели за роби, за осуетяване на въстание или за бунтовници на римската власт. Най-често се е използвала при политически случаи. Лука 23:2 потвърждава това. Разпъването на кръст е било непознато в еврейското наказателно право. Евреите са прилагали екзекуция, чрез убиване с камъни, изгаряне или обезглавяване. Обесването се появява доста по-късно.[3]
Имало е обичай след като била произнесена присъдата осъдения да бъде вързан, събличан и жестоко бичуван. Самият бич е имал яка дръжка, към която са били закрепяни кожени ремъци с различна дължина. В тях били втакани назъбени пърчета олово и кости. В закона си евреите се ограничавали с 40 удара. Разбира се не се ограничавали само с бичуване, но продължавали да се подиграват с жертвата, да я плюят и ритат. Точно това се е случило и с Исус. Поставили върху плещите на Исус червен плащ, имитиращ царственост и трънен венец на главата, като най-вероятно за това е използван храст, който расте в Палестина, особено в месността Голгота с височина 50 см, с два големи остри закривени бодили в основата на всеки лист. След бичуването, подигравките и трънния венец, Той е трябвало да отнесе кръста до мястото на екзекуцията. Дългата и тежка греда приблизително 100 фута е било често непосилно да се носи от пребития. Следва разпъване на кръста т.е. приковаване на ръцете и краката с гвоздеи. Обикновено разпъването свършва със счупване на пищялите на краката, с което се цели да се попречи на жертвата да се повдига нагоре за да диша и да предотвратява задушаването. Д-р Дейвис описва това от медицинска гледна точка: „Когато ръцете се изморят вълни от мускулни спазми обхващат мускулите и ги сгърчват в пулсираща болка. Спазмите ограничават възможността за изтласкване нагоре. При висенето на ръцете гръдните мускули са парализирани и не действат. Въздухът може да бъде вдишван, но не и издишван. Исус се е мъчил да се издигне за да поеме глътка въздух...” Когато екзекутора е искал да ускори смъртта краката били счупвани. Това се случва с двамата разбойници, които били около Исус, но Него не докоснали понеже вече била установена смъртта. Не е възможно както някои твърдят, че Христос просто е припаднал и съживил по-късно. Римляните били доста изпълнителни и стриктни при изпълнението на тези присъди, така че за жертвите е било невъзможно да оцелеят, а Христос освен че е бил разпънат, бил бичуван и жестоко наранен, без да споменаваме копието, с което го пронизали под ребрата и от там потича кръв и вода т.е това се случва при хора, които вече са мъртви. Няма никакво съмнение че Христос е умрял, смъртта Му е констатирана, след което тялото бива положено в скален гроб изсечен в скала.
Самото погребение е станало според еврейските обичай. Тялото е свалено от кръста, поставено в погребална стая, където то било измито и след очистването трупът се обработвал с ароматни вещества.След целия ритуал тялото било положено в гроба и затворен с огромен камък, който тежал минимум два тона. Пред самият гроб е поставена римска стража, която е трябвало да охранява гроба денонощно. Стражата била изключително прецизна в работата си, защото отговаряла по закон с живота си ако нещо се случи. На всеки 4 часа охраната се сменяла. Исус е бил особено опасен в техните очи за това най-вероятно стражата е била подсилена и много внимателна. Въпреки всичко гробът на сутринта бил празен. Интересното в случая е, че след откриването на празния гроб, войниците не само не биват наказани, но отивайки при Първосвещеника, който имал власт да ги спаси, той се опитва да ги подкупи, дава им пари и им казва какво да говорят. Ако те са били заспали пред гроба биха получили най-тежкото наказание.
Гробът бил празен – това е безмълвния свидетел за възкресението на Исус Христос, който не може да бъде опроверган. Първото нещо, което всички си помислили било, че учениците са откраднали тялото на своя учител. Но това видимо е невъзможно, тъй като знаем как всички с изключение на Йоан изоставиха Христос по пътя към Голгота изпълнени със страх. Едни упашени, изпълнени със страх хора, които много добре са знаели закона и добре разбирали какво ги очаква ако направят нещо противозаконно, едва ли дори са си помислили да извършат такова нещо. От друга страна те самите не са имали сила да преместят тежкия камък, който е стоял пред самия гроб, пък и стражата дори и да предположим, че е заспала би се събудила при тежкия труд на много хора при преместване на камъка. Всъщност звучи невероятно, защото изобщо не се е случило така. Апостолите не са осъзнавали, че Христос ще възкръсне и не са се сетили сами да разпространят самото възкресение. Това се случва когато факта на възкресението е видим и те самите тогава го осъзнават.
Когато разглеждаме едно събитие в исторически план, трябва да разберем дали достатъчно хора, участници или свидетели на събитието са били живи при публикуването му. Колкото по-голям брой живи свидетели има толкова по-сигурно и достоверно е самото събитие. Павел пръв описва това и казва, че над 500 души на едно място са видели Христос. Това твърдение е едно от най-силните доказателства, написано не повече от 30 години по-късно. Т.е за да създадеш една легенда е необходмо да изминат минимум 70 години и да няма живи свидетели. А възкресението е потвърдено и записано не по-късно от 30 години и свидетелите са живи. Друг важен фактор е различните хора и различните места, на които Исус се появява. Един път рано сутрин пред жена, друг път следобяд – пред пътниците за Емаус, пред апостолите – вечер. Дори и не всички са били негови последователи или приятели – Павел бе гонител и враг, но се превърна в ревностен последовател и учител. Много интересно е, че той се превръща от човек, мразещ хората, които не са еврей, в учител тъкмо на тези хора. Христос му се явява и Павел разбира че Той е Спасителя на всички. От праволинеен фарисей, чиято мисия е да съхранява строгия юдеизъм, той се превръща в проповедник на християнството. Трябва да знаем, че жените не са имали възможност без своите мъже да свидетелтвуват, но въпреки всичко Христос се явява първо на жени, ако това не е било истина то никога не би било записано като достоверен факт. Най- естественото обяснение на всичко е че Исус наистина е възкръснал.
Освен всичко това как да си обясним невероятната промяна на учениците на Христос от уплашени хорица, притихнали след случилото се на кръста, в борбени проповедници на възкреснието.[4] Почти веднага след случилото се възкресение на своя учител, апостолите ревностно започват да проповядват Христос и въпреки че често собствения им живот е застрашен те не се спират пред нищо. Нито заплахи, нито окови, нито решетки не са в състояние да ги спрат. Едва ли ако наистина възкресението беше една скалъпена лъжа от учениците всички биха си дали живота за Христос. Най-вероятно все някой би се пречупил и би разказал истината. Но явно възкресението на Христос е била една реалност и то много жива и потресаваща за всички, които са били свидетели на случилото се. Това е бил факт, които те са носили в сърцата си докрая на своя живот, това е бил факт, който не са могли да забравят и умирайки мъченически това ги е крепяло, знаейки факта, че както Христос възкръсна така и те самите ще възкръснат за вечен живот.
Възкреснието е от изключителна важност за нас днес, защото то потвърждава Божествността на Христос. Всички доказателства сочат, че Христос наистина е възкръснал и ако това е така то е и наистина Син Божии, както Сам твърдеше.
Нещо повече , отделният вярващ може да изпита сам силата на възкръсналия Христос днес, защото Той отново е жив, отново е дарен с живот и дава живот, и това е големият план за човечеството.

РЪКАТА МУ НЕ СЕ Е СКЪСИЛА

Минаваме през различни периоди в живота си! Добре че има тежките моменти, за да поспрем и да си дадем равносметка. Да си зададем въпроси, на които просто не сме искали да чуем отговора. Нуждаем се да останем в тишината за да доловим нежния и тих глас: „обичам те”, „с теб Съм”, „довери Ми се”. Всеки ден се срещам с различни хора, различни нужди... много болка. Знам за любовта и загрижеността, която Христос има за всеки човек! Разхождам се сама в парка и си мисля: „Господи, как да отговоря на нуждата на хората, които обичам, пък и на всеки случаен, който ми се е доверил?” Искам да са щастливи, искам да съм полезна, а се чувствам толкова слаба... сърцето ми се къса! Нямам сили! Изведнъж се сещам: „Ето, ръката на Господа не се е скъсила, че да не може да спасява, нито ухото Му е оглушало, че да не може да чува”/Исая 59:1/.
Години наред живеехме в тесен апартамент, където мястото беше толкова оскъдно, че много често книгите ми бяха просто навсякъде. Нямаше място за нищо ново, което бихме поискали да закупим. Телефонът ми извъня в един ден и лекуващата ни докторка, с която сме много близки, ми каза: „Ако не вземеш майка си при теб да се грижиш за нея, до месец ще я изгубиш”. Нямах голям избор, не, просто нямах никакъв избор. Обичам скъпата ми майчица, просто защото беше посветила целия си живот на мен. Загубила на 18години сина си в катастрофа, година след това и съпруга си, живота и изтъкан от болка и мъка – как да не я обичаш. В малкия ни християнски дом, Бог доведе скъп за мене човек, на който ден след ден, инжекция след инжекция, молитва, след молитва, Той моят Небесен Баща промени тотално живота и. Тръгна съвсем естествено на църква със семейството ни, а по-късно/сега/ върви понякога и петте километра, за да стигне до малката селска църква, която посещава. Миналата година получихме нов дом, за който бяхме копняли с години. Започнаха да се изливат благословения, които очаквахме толкова дълго. Казах си: „ Ще пея Господу, защото се е показал щедър към мен”/Пс.13:5-6/.
Винаги съм очаквала духовни благословения и съм ги получавала изобилно в живота си. Почти никога даровете не са имали материално измерение за мен, защото не се удоволствам в притежаването на скъпи вещи или придобивки. Получих много неща, които бяха просто необходимост за семейството /като колата, без която трудно ще се справя/. Започнах на дело да виждам, че Божията ръка не се е скъсила и силата Му не е намаляла. Бог може да я простре толкова надалеч, колкото винаги Го е правил. Бог казва на Моисей: „Скъсила ли се е Господната ръка?” Не, не се е скъсила. Въпреки времето, въпреки тежестите, въпреки болките или неприятелите – Божията ръка не се е скъсила, и нищо не е в състояние да ограничи Неговата сила и изпълнението на обещанията Му към неговия народ. Бог винаги е готов да помогне и да отговори на молитвите на своите хора: „нито ухото Му отъпяло, че да не чува...Преди да Ме призовавате, Аз ще отговарям”. Всяко нещо идва с времето си, нека бъдем търпеливи. Ако имаме необходимостта, то и ще получим необходимото. Нека да се смирим и да търсим лицето и сърцето на Христос, а не просто материалните благословения, защото ще бъдем изпитани как ще ги употребим...Усещам с всеки ден, че Бог прави живота ми по-лесен, но отговорността става по-голяма. Всяко стъпало по пътя нагоре, е път надолу. Егото ни е голямо и някак естествено искаме да се наложим дори в желанието ни, днес, Бог да извърши това, което смятаме за правилно. Искаме всичко на момента, сега, веднага, на минутата. Всяко нещо, което е допуснато в живота е да ни научи на нещо. Поучаваме ли се или просто едни и същи ситуации се въртят от години около нас. Разбрах, че не трябва да повтарям грешките, които съм допускала и да извлека поука за себе си. Докато четях Библията, един стих изкочи срещу мен: „Така казва Господ: Застанете на пътищата та вижте и попитайте за древните пътеки – къде е добрият път, и ходете по него, и ще намерите покой за душите си.”/Еремия 6:16/ Нека не прибързваме с вземането на решения, а да потърсим съвет за най-правилната стъпка. Макар с годините да смятам, че взимам правилни решения, се научих да поспра, да почакам, да помисля, да се помоля. Нека не забравяме – дори и в тези моменти, в които не виждаме изход, не виждме решение, Бог е с нас. Ние сме слаби в невъзможността си да променим ситуации, които не зависят от нас. Затова Бог казва: „Понеже е положил в Мене любовта си, затова ще го избавя, ще го поставя в безопасност, защото е познал Името Ми. Той ще Ме призове и Аз ще го послушам, с него ще съм в беда, ще го избавя и ще го прославя, ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението Си.” Псалм 91:14-16