ОКУЛТИЗЪМ

Думата окултизъм идва от латински и може да се преведе като: скрит, таен, мистериозен, прикрит. Като се има предвид това, забелязваме три характеристики:
1. Окултизмът се занимава със секретни или скрити неща.
2. Окултизмът се занимава с действия или събития, които изглежда не зависят от петте сетива.
3. Окултизмът се занимава със свръхестественото.
Като използваме това широко определение на думата „окулт”, целия феномен, който се крие зад нея, може да се включи в една от трите категории:
1. Предсказания – изкуството да се предсказват бъдещи събития. В превод значи „предвиждам” и може да се определи като способност да се предвиждат бъдещи събития. Човекът, който предсказва се нарича гадател. Разликата между гадател и ясновидец е, че ясновидските видения са спонтанни и идват към човека без предварителна подготовка, а гадателя използва определени средства/огледала, карти, махала и др./.
2. Магия – способността да се получават резултати извън човешката сила, с помоща на духовно съдействие/сатана и демоните/.
3. Спиритизъм – духовна дейност, основана на вярването, че посредством определени лица, медиуми, хората могат да контактуват с мъртвите/ автоматично писане, говорене в транс, повдигане на предмети, материализация, и други/.
Какво е нашето отношение към окултизма? Безобидно ли е да участваме в окултни практики? Какво казва Библията относно окултизма? Има хора, които реагират по следния начин: „Тези влияния в съвременната ни култура са неизбежни, няма защо да се притесняваме.” Други казват: „Интересът към дявола и към демоничното е кратко увлечение. Трябва да изчакаме и ще премине.” А някои директно казват: „Трябва да научим всичко за дявола, дори и с цената на нашето участие”. Всички тези възгледи са изключително опасни. Трябва да знаем какво казва Писанието по този въпрос.
Писанието не отрича съществуването на дявола. Да се казва че няма дявол е все едно да се отрече някое от ясните учения на Библията. Важно е да потвърдим Библейската истина, че дявола съществува. Една от най-големите хитрости на дявола е да застави хората да повярват, че не съществува. Необходимо е да признаем, че дяволът и неговите демонични сили имат огромна власт, но благодарение смъртта и възкресението на Христос дявола е сразен.
Феноменът може да се причисли към една от следните четири категории, според източника на сила или способност:
1. Божествен, т.е източникът на свръхестествената способност и сила е Бог или Святия Дух.
2. Демоничен, т.е източникът на способността и силата е дяволът или демоничните сили.
3. Психологически или убеждението, че свръхестественото не съществува.
4. Изкуствен – изкуствено създаден от човека.
Със сигурност никоя окултна практика не може да бъде вдъхновена от Бог, тъй като се забранява от Писанието. Източникът на вдъхновение е демоничен и целта е човека да прехвърли вярата си от Създателя към създадените. Библията казва: „И ако някоя душа се обърне към ония, които извикват мъртъвци, и към магьосници, за да ги последва в блудството им, Аз ще обърна лицето Си против оная душа и ще я изтребя измежду народа и”/Левит 20:6/. И още: „Ако мъж или жена извикват мъртъвци или врачуват, да бъдат умъртвени: с камъни ще бъдат убити, кръвта им е върху тях”/Левит 20:27/.: „Не бива да се намира у тебе/такъв/, който прекарва сина си или дъщеря си през огън, предсказвач, гадател, врач, магьосник, омайник, ни който извиква духове, нито вълшебник, нито който пита мъртви, защото всеки, който върши това, е гнусен пред Господа...”/Втор.18:10-12/.
Магията,спиритизмът, както и всяка друга окултна практика са абсолютно забранени от Бог. Не само в Старозаветното Писание – Левети и Второзаконие, но и Новият завет казва: „Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света...”/1Йоан 4:1/. От Божия гледна точка, контактуването до света на духовете чрез окултното е: „принасяне на чужд огън”/Левит 10/, „принасяне на чужд тамян”/Изх.30:9/ и „поклонение на чужд бог”/Пс.81:9/. Възмездето на Бог за търсене на демонични сили може да бъде допускане на демонично влияние над човека. Последиците често са пагубни за личността.
Широко разпространена съвременна окултна дейност е медитацията, йогата-физически тренинг, с цел пълен контрол над телесните процеси, астрологията-предсказване на бъдещето основано на предполагаемо влияние на положението на Слънцето, Луната, звездите и планетите, зодиак-мисловен път на Слънцето, върху небесната сфера, които включва дванадесет съзвездия. Често изглежда съвсем безобидно да си погледнеш зодията или да чуеш мнението на астролог за влиянието на деня и часа на раждането ти над характера и пр. Но колкото и безобидни да изглеждат тези навици, Библията е категорична в своето предупреждение и осъждение на всички, които се въвличат в окултния свят. Нека не забравяме, че няма малък и голям грях. Всеки, който е въвлечен в окултен грях, трябва да го осъзнае, да се покае за греха си и се откаже от участие в окултизъм. ВСЕКИ РЕШАВА САМ ЗА СЕБЕ СИ!
Добрата вест е, че както преди 2000г. така и днес Исус Христос е по-силен от греха, смъртта и дявола...

МОЛИТВАТА

„Ако людете ми , които се наричат с Моето име, смирят себе си и се помолят и потърсят лицето Ми и се върнат от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха им и ще изцеля земята им.” 2 Летописи 7:14
Иска ми се да поговорим малко за МОЛИТВАТА. Има хора, които практикуват молитвата, но в определен момент се обезсърчават и престават. Или по-скоро не им се вярва, че Бог ще отговори конкретно на тяхната молитва. Търсят подкрепата на хора, които като че ли са по-помазани и изглеждат като любимци или някак с връзки пред лицето на Бог. Трябва да знаем - Библията ни учи, че Бог не слуша всяка молитва/Ис.1:15, Пс./ и молитвата в Библията не е „естествен отклик” на човека – „роденото от плътта е плът” – необходимо е човек да бъде в спасителни и заветни отношения с Него и да получи напълно всички привилегии и задължения от тези взаимоотношения.
Нека погледнем в Новия завет за да научим повече за молитвата. Първоизточникът на цялото напътствие относно молитвата е посланието и практиката на самия Христос. Учението на Исус за молитвата е разяснено главно в някои от Неговите притчи. В притчата за приятеля, който взима назаем три хляба през ноща/Лука 11:5-8/, Господ утвърждава принципа за настойчивост в молитвата, като знаем че Бог е щедър/Мат.7:7/. Притчата за несправедливия съдия /Лука 18:1-8/, ни учи за настоятелност в молитвата, както и на постоянство и посвещение. Бог е бави с отговорите не защото е безразличен, а защото желае да задълбочи и развие нашата вяра, която и ще бъде възнаградена. В притчата за бирника и фарисея /Лука 18:10-14/, Христос подчертава нуждата от смирение и покаяние в молитвата. Смиреното и съкрушено сърце означава приемане от Бога. Самопревъзнасянето означава, че сме си достатъчни и незачитаме Бог в сърцата си. Молитвата трябва да е откровена и чистосърдечна, изказана с прости думи идващи от дълбините на сърцето ти. Господ подтиква и към усърдие в молитвата/Мат.26:41/.
Какъв е начинът по който трябва да се молим? Исус ни учи, както хората от първи век идваха при Него и отправяха молитви към Него, така и ние днес трябва да се обръщаме към Него. Второ, молитвата ни трябва да се отправя в името на Исус/Йоан 14:13, 15:16/, чрез Когото имаме достъп до Бог Отец. Това е и основната характеристика на християнската молитва: нов достъп до Бог Отец ,чрез Христос и молитва в съгласие с Божията воля.
Исторически вярно е, че молитвата винаги е била ключа към всяко съживление в историята на християнството – Мартин Лутер не е бил удовлетворен от религиозния живот по времето в което е роден. Дълбоката му нужда за благочестив живот станала причина той да прекара много време в молитва. Реформацията се ражда по време на период на усърдна молитва и изучаване на Божието слово. Джон Уесли – разтърсен от живота на бедните, в молитва преживява новорождение и тотална промяна, която довежда до неуморно проповядване не само във Великобритания но и в Америка, Англиканската църква затваря врати за него, но тълпи от хора се събират да чуят помазаните проповеди от Божието слово – ражда се съживление. 19 век хора като Чарлс Фини, Муди и много други евангелизатори проповядват под помазанието на Святия Дух, като преди това прекарват часове в молитва и посвещене пред Бог. И не на последно място Корея, една страна пример за постоянство и посвещение в молитва. Първите мисионери отиват 1885г. – години на работа и молитва. Най-важната страна на църквата е молитвата – ранната молитва. Така през 1906 избухва съживлението. Говорих с една дама посветила живота си на изследване на развитието на християнството в Корея, думите и бяха: И сега полицията има проблеми, защото улиците почват да се пълнят с хора, които в 5 часа сутринта отиват в своите църкви за молитва. Посвещение, постоянство, растеж и устояване!
Пред нас стои въпроса! Ако планът на Бог е установен и Бог е решен да стори онова, което е намислил, тогава какъв е смисъла да се молим? Имаме два факта: Писанието ни учи, че Божия план е определен и фиксиран и не подлежи на преосмисляне, а от друга страна имаме настъвление да се молим, като ценим молитвата/Яков5:16/. Как да съчетаем тези факти?
Писанието показва, че в много случаи Бог работи в нещо като партньорство с човека. Той не предприема нищо ако човека преди това не е свършил своята отговорност. Например когато служи в собствения си град Назарет, Исус не извършва големи неща и се чуди на тяхното неверие. Те просто не водят болните при Исус и не просят от Него изцерение т.е Исус е очаквал стъпка на вяра от страна на хората. Когато Исус ходи по водата Петър помолва Христос да дойде при Него и получава способността да го направи. Може би и другите ученици биха могли ако биха поискали. Много хора с вяра помолиха за изцерение и получиха. Бог желае изцерението на хората, но иска и средството, което е молитва за изцерение. С други думи в Божията воля за дадено дело се включва и волята Му за това нуждаещия да изкаже своята молба. Молитвата не променя Божията воля, тя е средството чрез което Бог извършва делото Си.
Това означава, че молитвата не е просто самонасърчение, а изграждане на правилно отношение спрямо Божията воля. Исус ни учи „да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля” преди да сме поискали „дай ни ежедневния хляб”. Т.е молитвата не е просто да изпросим нашето желание от Бог, а е израз на загрижеността ни да бъде изпълнена Божията воля. Това значи, че не винаги ще имаме отговор на молитвите ни, защото Бог е мъдър и ни дава винаги това от което имаме нужда на неговото време.
Имаше дълъг период от моя християнски живот, в който при нужда търсех подкрепата на приятели и християни, които бяха по-посветени от мен. За мен те бяха видими и беше лесно да ги помоля за молитва. Изисква се време, посвещение, жертва и задълбочаващи взаимоотношения с Небесния ни Отец, за да достигнем до момента, в който ще ни е по-лесно да се обърнем към Бог, а не към свойте приятели. Разбира се, винаги е необходимо да бъдем подкрепяни и разбрани. Но няма нищо по-добро от общението в молитва с Нашия Господ! Минаха години преди да осъзная, че моят най-добър приятел е Моят Небесен Баща. Сега, без значение от външните фактори, се наслаждавам на взаимоотношения за които само съм чела в добрите християнски книги. Осъзнах, че Бог няма любимци, Той обича всички и отговаря на всеки, който го потърси с цялото си сърце.За мен молитвата е начинът да се превърнат теологичните знания в топли, живи, лични реалности. Зная, че когато живея в постоянно общение с Бога, нуждите ми са посрещнати, вярата ми расте, любовта ми се разширява. Затова от сърце казвам: "Достойно е Агнето, Което е било заклано, да приеме сила и богатство, премъдрост и могъщество, почит слава и благословение!… На Този Който седи на престола и на Агнето да бъде благословение и почит, слава и Господство до вечни векове!" (Откровение 5:12,13).

БЛАГОДАРЯ!

Днес е специален ден за мен!

Какво е специалното на деня? Празник може би? Не! Един ден като всички останали! Събуждам се, а моят съпруг ми поднася ето този букет със страхотни калии. Между тях беше поставил подарък, който дори не забелязах /няма да кажа какъв, тъй като е много лично/. Бях изненадана, не, не, бях шокирана. Моят мъж е доста твърд човек и рядко ми прави изненади. А така без да има повод... направо невероятно... Миналата събота имахме специално събиране на семействата в нашата църква. Време за споделяне, общение, молитва. Гледахме интересен филм, след което се разделихме на групи за дискусии, а накрая записахме всеки за своето семейство това, което желае да се подобри във взаимоотношенията. Дали разговорите бяха подбудили моят съпруг на този жест? Незнам! Но беше много мило, а когато е и неочаквано поражда особена радост и добро настроение.

Аз съм човек, който е преминал през редица трудности и обрати в живота си, като повечето хора. Свикнала съм, като че ли, да приемам лошото и трудното и да се боря, а когато животът ми поднесе нещо добро, немога да повярвам. Дори ми е трудно да се зарадвам. Но трябва да променя това в себе си и да кажа БЛАГОДАРЯ! Радостна съм, че Ви имам!

ЯСНОВИДЦИ

Чувам за много ентусиазирани хора от поредното ново шоу, което започва утре вечер/четвъртък/. Седя и си мисля докъде е границата на нашата толерантност и приемане. Винаги съм твърдяла че трябва да сме толерантни, да се приемаме такива каквито сме, защото сме уникални и в разнообразието се крие красотата на творението. Но доколко трябва да сме толерантни към различието във възгледите ни? Уважавам инако мислещите хора от мен, но относно окултните практики нещата са съвсем различни. Библията/като авторитет за мен/ казва: „Не бива да се намира у тебе/такъв/, който прекарва сина си или дъщеря си през огън, предсказвач, гадател, врач, магьосник, омайник, ни който извиква духове, нито вълшебник, нито който пита мъртви, защото всеки, който върши това, е гнусен пред Господа...”/Втор.18гл/ И още „Мъж или жена, която запитва зли духове, или е врач/гадател/ непременно да се умъртви”/Левит 20:27/.
Писанието е доста категорично. Човекът е духовно същество и като такова е склонно да търси духовното. Но какво търсим – Божият Дух или друг дух? В какво намираме удовлетворение и наслада? В шоу, забавляващо ни с изпитания на хора, пълни с нечисти духове? Благодаря! Изпитвам удоволствие и пълна радост от друг тип взаимоотношения, такива които ми носят наслада, мир, любов, а не страх и депресия.
Чувала съм от християни, че Бог е скрит и някак недостъпен, което не е така. Той казва: „И ще Ме потърсите и ще Ме намерите като Ме потърсите с цялото си сърце.”/Еремия 29:13/ Ако се наслаждаваме на неправилни взаимоотношения и търсим други духове как да намерим Бог? Това, което търсим, това и ще намерим. Първо трябва Него да потърсим и не само това, но от цялото си сърце и ще Го намерим. Бог създаде човекът за да общува с него и човека също да има общение със Своя Създател. Че защо Бог ще се крие от човека? Той е явен за хората, които Го търсят… с целите си сърца и го намират. Опитай...така както аз направих...и ще намериш...

ЗАЩО ВЕРЕН ?

Последната година беше изключително интересна за мен, но въпреки всичко положително, което се случваше в живота ми, почти ежедневно бях подложена на изпит за вярност. Вярност към приятелите, които понякога се проваляха, вярност към работа, която много харесвам, но често става досадна, вярност към семейството, в което понякога се чувствам като във водовъртеж. Всяко препядствие по пътя ни е свързано с усилие, а понякога и болка, но след неговото преодоляване се чувстваме достойни и силни. Благодарна съм за ежедневните изпити, които Бог допуска в живота ми. Направиха ме толкова твърда, постоянна и като че ли непрестанно трезвена да очаквам поредния изпит с радост и вяра, че имам сили, че ще победя и този път...
Верността е атрибут на Бога и част от Неговата същност. В Пс.117:2 се казва: „Верността Господна трае до века!” През цялата история Бог показва Своята вярност, въпреки непостоянството, непокорството и греха на хората. Иска ми се да бъда като Него, защото съм по Негов образ създадена. Затова в ежедневието си ще стоя, ще браня, ще закрилям и ще бъда вярна. Не приемам нищо за даденост! Искам да задържа това, което съм постигнала с толкова труд, постоянство и ВЯРНОСТ. Благословенията, които не се измерват с пари, добрите взаимоотношения, които всеки ден са подложени на изпит. ИЗПИТ ЗА ВЯРНОСТ...

ЛИЧНО

За толкова години изучаване на Библията разбрах, че едно от най-важните неща за всяко начало е поставянето на основа. Така че реших да започна с малко информация за себе си. Имам прекрасно семейство и въпреки че двете страхотни момчета провокират всеки ден в мен различни настроения ги обичам повече от всякога. Големият Йоан стана скоро на 16години. Направих всичко възможно да не се занимава с музика, но той по цял ден свири на своята електрическа китара. Цял живот бях музикант и в къщи какви ли не инструменти има, как да не се запали по музиката? Казвам бях, защото приключих с музиката като изпълнител, но не преставаме с момчетата да слушаме хубава музика. Е, в стиловете често се разминаваме, тъй като аз обичам и класическа музика, която като че ли младите хора просто не разбират. Но затова пък се опитвам да бъда "в крак с модата" и да слушам тази, която и те слушат. Малкият Данайл, който е само година по-малък не само е фен на футбола, но и тренира в елитен софийски клуб. Под секрет казано не харесвам футбола, но се опитвам ежедневно да го насърчавам, защото често тренировките са толкова уморителни, че ми е мъчно за моето малко момче...

Не зная как се реших да започна този блог, беше толкова спонтанно! Мислих за какво ще пиша. Последните месеци ме вълнуват единствено неща свързани с есхатологията и тъй като не е тема, която вълнува много хора, едва ли ще започна с нея. Въпреки това смятам да споделям теми свързани с богословието и което мен самата вълнува. Примерът е нещо, което аз съм получила и което ми се иска да оставя след себе си, но знанието, което сме натрупали с годините трябва да се споделя за да предпазим младите от неволни грешки. Харесва ми да съм тук и се надявам да се получи нещо интересно...

Здравейте!

Здравейте! Опитвам се да създам свой блог. За първи път ми е. Чувствам се сякаш стъпвам на непозната територия и малко плахо, крачка по крачка напипвам възможностите. Иска ми се да знам повече за предимствата, които има интернет пространството. Обичам да общувам с различни хора, но за съжаление прекалената ангажираност не позволява и се улавям, че в последната година общувам с повечето си приятели чрез интернет. Ще се радвам да ми пишете! И ако някой ми даде съвет как блога ми да стане по-уютен, ще приема предложенията с удоволствие...